вторник, 18 ноември 2008 г.

СЕИЗМИЧНОСТ НА БЪЛГАРИЯ


На 15.11.2008 г. в 22:08 часа ( хахаха, най -вероятно по случай моя рожден ден ), в София бе усетено земетресение с магнитуд 4 по Рихтер. Тъй като голям страх обхвана целокупната ни столица и всякакви безумни твърдения навлязоха в общественото пространство, аз ще си позволя да направя една малка заемка от учебника на един от моите преподаватели във Физическия факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски", Академик д.ф.н. Людмил Христосков.

"Земетръсната активност на територията на страната е една от най-ярките изяви на съвременната геодинамика по нашите земи. В геологическата история, геодинамиката е изразена в тектонските и неотектонските процеси и движения и синтезирано е отразена върху геолого - тектонските и неотектонски карти, схеми и профили.
Дълбочинните разломи и свързаното с тях блоково строене на земната кора са играли важна роля в геоложкото и геотектонско развитие на страната, в оформянето на съвременната картина на нейния геоложки строеж. Редица разломи показват и съвременна активност, обстоятелство което спомага да се обоснове морфоструктурната подялба на страната. Към основните стабилни морфоструктурни области се отнасят Тракийският срединен масив и Мизийската платформа. Две са основните напречни (NE - SW) разкъсвания в нашите земи: Етрополската линия и Твърдишкият разломен сноп.
Без да се навлиза в подробности, трябва да се отбележи, че неотектонският етап в геоложката еволюция на България започва в края на миоцена, около 10 млн. години назад. От началото на плиоцена (7 млн. години) цялата страна е обект на интензивни вертикални тектонски движения, главно с позитивен знак (издигане). Формирането на съвременния релеф е започнало по това време. Значителни издигания до 2000 м. се наблюдават в Рила и Пирин, както и потъвания до 700 м. в Ломската депресия, докато в района на Бургаския залив изменения почти не настъпват. Всичко тава говори за една значителна неотектонска динамика, с изменчив по територията, а на места и твърде контрастен градиент на вертикалните движения. Това се потвърждава от геодезическите карти на съвременните вертикални движения за територията на страната. В неотектонската морфоструктурна подялба се отбелязват следните основни единици: Мизийска (Дунавска) платформа, Старопланински разседно - блоков район, Средногорски (преходен) разседно - блоков район, Рило - Родопски масив и Черноморска шелфова ивица. Върху територията на страната са документирани голямо количество тектонски и неотектонски разломи от различен ранг - от най-крупни до плитки локални разломявания.
Данните за строежа на земната кора и горната мантия в България все още не са достатъчно детайлни. От сеизмичните, гравиметричните и сеизмологични изследвания се установява, че дебелината на кората се изменя между 30 км и 50 км. Най-дебела е кората в района на Рила планина (50 км), Пирин (45—50 км), Родопите (40—45 км) и най-плитка в Мизийската платформа (30—35 км). Междинно положение заема, централната част на страната, където дебелината варира между 30 и 40 км. Трябва да се отбележи, че дебелината на утаечната покривка в Мизийската платформа е от порядъка на 4—8 км. Изследванията подсказват, че строежът на кората е твърде сложен, основните граници не се проследяват повсеместно, скоростите на сеизмичните вълни варират поради наличие на хоризонтални и вертикални нееднородности.
Картата на епицентровете маркира и границите на основните сеизмични райони в страната, отразени чрез сеизмичните зони в тях. Рило - Родопският сеизмичен район обхваща Струмската и Родопската (сеизмична зона. Средногорският район обединява Софийската, Маришката и Бургаската сеизмична зона. Североизточният район покрива Горнооряховската и Шабленската сеизмична зона.
Най-силното земетресение на Балканите и в България с огнище в кората е станало в Рило - Родопския район, Струмска зона, на 4 април 1904 г. в 10 часа и 26 минути с М = 7,8 и интензивност в епицентралната област от 10 степен. То е предшествано от много силен форшок с М = 7,3 в 10 часа и 5 минути . Макар данните за разрушенията и жертвите да не са достатъчно пълни (в българските бюлетини жертвите са единици), предхождащото земетресение е изиграло важна превантивна роля. Главното земетресение е било усетено твърде осезаемо в Будапеща, а някои очевидци в София говорят за наблюдавани земни вълни. От земетресението е активирана разломна линия със субпаралелно направление, чиито следи и сега се наблюдават в Кресненското дефиле.
В Средногорския район, по долината на р. Марица, през 1928 г. е реализирана серия от три разрушителни земетресения. Силно са засегнати Пловдив, Чирпан, Първомай и много други селища, като напълно са разрушени общо 74 000 сгради и 114 души са убити. Прецизно са документирани разломни следи върху земната повърхност с обща дължина 141 км. Това е един от малкото случаи, цитирани в световната литература, когато преди и след силно земетресение са проведени детайлни геодезични снимки. На отделни места денивелациите на терена достигат 1,5—2 м. Афтършоковата поредица продължава до края на 1933 г. След земетръсната серия от 1928 г. в страната настъпва затишие на силните земетресения с М > 6, което продължава и днес
В исторически план за Средногорския район трябва да се отбележи земетресението в София от 30 септември 1858 г. (М ~ 7, 10- 9 степен), което е разрушило голяма част от града и околностите и взело единични човешки жертви. От земетресението се е появил минералният извор в Овча купел, а софийският е загубил дебита си за 2—3 дни и се е възстановил с вода, имаща по-висока температура. Последващата осезаема за човека земетръсна дейност е продължила над 108 дни. Прекрасно описание на земетресението и последствията от него достига до нас благодарение на Сава Филаретов (Цариградски вестник, 1/13 ноември 1858 г.).
В Североизточния сеизмичен район са станали две доста силни земетресения. Първото е от 31 март 1901 г. в Шабленската зона с епицентър в морето, а второто е от 14 юни 1913 г. в Горнооряховската зона). Това земетресение е разрушило В. Търново, Г. Оряховица и околните селища. Подробно описание е дадено от Ст. Стайков.). Освен споменатото земетресение от I век пр. Хр., в исторически аспект за Шабленската зона трябва да се отбележи и земетресението през 358 г., от което във Варненския залив е образувана вълна с височина 4 м.
Огнищата на земетресенията в България са предимно в земната кора, а силните земетресения са в дълбочинния интервал 10—30 км, т. е. в самата кора. Смята се, че движенията по разривните повърхнини са твърде сложни, комплексирани от относителни хоризонтални и вертикални отмествания. Допуска се, че в Струмската, Софийската и Шабленската сеизмична зона в огнищата са по-добре изразени вертикалните движения, без това, разбира се, да се абсолютизира.
Повторяемостта на земетресенията в България е по-ниска десет и повече пъти за М <> 7 това съотношение намалява до 4—5 пъти, което означава, че приносът на силните български земетресения е значителен в реализирането на силните земетръсни въздействия в страната. Точността на оценките за N и Т чрез логаритмичната зависимост не е висока. Груба преценка може да се получи, ако се приеме, че броят N варира в рамките от N/3 до 3N и следователно периодът Т — от 3Т до Т/З съответно. Средногодишният брой на усетените в страната земетресения (М > 3 и I0> 3 степен) е от порядъка на една десетица.
Обективна преценка за сеизмичната опасност за територията на страната може да се получи по данните от прогнозното сеизмично райониране (вж. раздел 10.5). Представа за местоположението и вероятната сила на очакваните земетресения се дава от комплексната карта на възможните огнищни зони (ВОЗ) за страната (фиг. 1.7.5). Огнищните зони са за следните магнитудни интервали: 7,6—8,0; 7,1-7,5; 6,6-7,0; 6,1-6,5; 5,6-6,0; 5,1-5,5; 4,6-5,0; 4,1-4,5 и фоново поле с М<>
От картата на ВОЗ не се получава непосредствена представа за силата на възможните въздействия върху земната повърхност (макросеизмичната степен) и за вероятния период на тяхното реализиране. Тази карта е основна, за да се построят карти на сътресаемостта, т. е. на степента на очакваното въздействие за различни периоди от време, например за 100, 1000 и 10 000 години. Такива карти могат да се построят с отчитане на повторяемостта на земетресенията и моделите на макросеизмичното поле, даващи осреднените размери на площите на въздействие от 6 степен и нагоре."

"Сеизмология"
Акад. д.ф.н. Людмил Христосков

сряда, 12 ноември 2008 г.

ЗАГАДЪЧНИ СВЕТЛИНИ НА ЛУНАТА II

снимка: Space Weather

Както съобщава Space Weather, в нощта на 4 срещу 5 ноември 2008 год., астрономи са регистрирали на обърнатата към нас страна на Луната 6 взрива. Предполага се, че взривовете са предизвикани от метеорния поток Тауриди, чиито максимум е от 5 до 12 ноември всяка година. Потока Тауриди, радианта на който се намира в съзвездието Телец е свързан с кометата Енке ( 2Р/Encke) и се отличава с относително ярки метеори.

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

СЛЪНЦЕТО В ЗАТИШИЕ II


Както съобщава Space Weather, в началото на месец Ноември, на Слънцето се е появило ново активно петно № 1007. То стана вече четвъртото петно, появяващо се на слънчевия диск през последните 30 дни . Това е съществен ръст на броя на петната след практически пълнотото им отсъствие в продължение на година.

сряда, 5 ноември 2008 г.

ТОП 200 НА НАЙ-ДОБРИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ В СВЕТА ЗА 2008

Седмичникът "The Times Higher Education", който е приложение на британския вестник Times, съвместно с международната компания "QS" са публикували своя рейтинг на най - добрите висши учебни заведения в света.

Рейтингът се базира на оценка на университетите чрез анкетиране на научни работници и работодатели от различни региони на света, също така на преподавателски състави, студенти и незавесими експерти. Повече от 6 хил. авторитетни учени от Европа, Средния Изток, Африка, Америка и Тихоокеанския регион са оценили по 100-бална система, университетите лидери в своята област.


1 Harvard University - рейтинг 100
2 Yale University - рейтинг 99.8
3 University of Cambridge -рейтинг 99.5
4 University of Oxford - рейтинг 98.9
5 California Institute of Technology - рейтинг 98.6
6 Imperial College London -рейтинг 98.4
7 University College London -рейтинг 98.1
8 University of Chicago - рейтинг 98.0
9 Massachusetts Institute of Technology -рейтинг 96.7
10 Columbia University - рейтинг 96.3
11 University of Pennsylvania -рейтинг 96.1
12 Princeton University - рейтинг 95.7
13 Duke University - рейтинг 94.4
13 Johns Hopkins University - рейтинг 94.4
15 Cornell University - рейтинг 94.3
16 Australian National University Australia- рейтинг 92.0
17 Stanford University - рейтинг 91.2
18 University of Michigan - рейтинг 91.0
19 University of Tokyo - рейтинг 90.0
20 McGill University - рейтинг 89.7.
21 Carnegie Mellon University - рейтинг 89.6
22 King's College London - рейтинг 89.5
23 University of Edinburgh - рейтинг 89.3
24 ETH Zurich (Swiss Federal Institute of Technology) Switzerland -рейтинг 89.1
25 Kyoto University - рейтинг 87.4

На всички, които решат да продължат своето обучение в гореизброените университети, желая успех.

Но къде са в тази класация българските учебни заведения?
Не знам. Няма сведения за тях. Дори за невероятните извори на знания като Югозападния университет и Нов български университет.
Да, има нещо нагласено, има нещо гнило в тази класация.

неделя, 2 ноември 2008 г.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ, ЕЛЕМЕНТИ

"По данни на Сеизмологичния център към Геофизичния институт на БАН днес 02.11.2008 г. в 02.32 минути е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 километра югоизточно от София", съобщи БНР, цитирано от news.bg.

Това съобщение ме провокира да се произнеса по тематиката. Какво представляват земетресенията и какви са елементите на земетресенията? Все пак човек трябва да е наясно с някои основни неща от физиката, в частност геофизиката.

Земетресението е трептеливо движение на земната повърхност с неголяма продължителност вследствие на вътрешноземни причини. Сеизмологията е наука за земетресенията. Тя изучава сеизмичното поле на Земята и по-точно системите за наблюдаване и определяне на земетресенията, класификацията им, географското им разпределение и причините за възникване. Сеизмологията също така се занимава с изследване на вътрешния строеж на Земята, евентуално прогнозиране и въздействие върху земетресенията, както и за проучване и търсене на полезни изкопаеми.

Земетресенията възниквата при внезапно освобождаване на потенциална енергия, натрупана вътре в Земята или на нейната повърхност ( примерно при ядрен взрив или удар с комета, метеор и др.) и превръщането и в кинетична енергия. Освобождаването на натрупаната енергия се осъществява в определен обем вътре в Земята, наречен огнище или фокус на земетресението. Центърът на тежестта на огнището се нарича хипоцентър. Проекциите на огнището и хипоцентъра на земетресението върху земната повърхност се наричат епицентър на земетресението. Разстоянието между епицентъра и хипоцентъра е дълбочина на фокуса на земетресението.

Обикновенно големите земетресения се предхождат от едно или няколко по-слаби земетресения, наречени форшок, и серия малки земетресения, следващи голямото земетресение, наречени афтършок.

Земетресенията се класифицират по тяхната сила и наблюдаван разрушителен ефект. Първата сеизмична скала с пет степени е предложена от италианците Пигнаторио и Саркони през 17 83г. От тогава до наши дни са предложени над 50 такива скали. Тук за пример ще цитирам една от най - често използваните скали т.н.

Магнитудна скала на Рихтер:

  1. 0 - 2,0 - така нарено микро земетресение, обикновенно такива земетресения има около 8 000 на ден в света;
  2. 2,0 - 2,9 - незначително земетресение, регистрира се от уредите, около 1 000 на ден;
  3. 3,0 - 3,9 - слабо земетресение, усеща се, но не нанася поражения, около 49 000 земетресения на годината;
  4. 4,0 - 4,9 - леко земетресение, осезаемо движение на мебелите, чува се хлопане, тропане. Няма забележителни поражения. Средно годишно стават около 6 200 бр.;
  5. 5,0 - 5,9 - средно по сила земетресение, нанася значителни вреди върху зле проектирани и построени сгради в малък регион. Има видими следи и върху другите сгради. за година в света стават около 800 земетресения;
  6. 6,0 - 6,9 - силно земетресение, нанася значителни разрушения върху сградите на разстояние около 150 км от епицентъра, около 120 бр. земетресения в света за година;
  7. 7,0 -7,9 - много силно земетресение, нанася сериозни поражения в голяма област, 18 броя на година средно в света;
  8. 8,0 - 8,9 - опустошително земетресение, сериозни разрушения на стотици километри разстояние от епицентъра, средно 1 път годишно в света;
  9. 9,0 - 9,9 - катастрофално, разрушения на хиляди километри, изменят се речни корита, образуват се езера и водопади, средно 1 път на 20 години;
  10. 10,0 + - епично, никога не е наблюдавано от човека.
Оценката на земетресенията по ефекта на тяхното въздействие върху земната кора е визвестна степен необективна. Резултатите от въздействието на земетресението в даден район са съществено повлияни от типа на скалите, вида на съоръженията, които са повредени, състоянието на подпочвените води и т.н. Често епицентровете на земетресенията се намират в акваторията на океанитеи моретата, като това доста затруднява оценката на земетресението.