петък, 19 декември 2008 г.

ДЕГРАДАЦИЯ НА ГЕОМАГНИТНОТО ПОЛЕ

назаем от: NASA

Както съобщи Прес – службата на NASA, анализа на събраните данни от апаратите THEMIS за магнитното поле на Земята и процесите вътре в него, говорят за крупна деградация на земното магнитно поле.

Неочаквано голяма по размер област, в която магнитосферата фактически отсъства, нейната странна и трудно обяснима конфигурация и неяснотата около факторите предизвикали деградацията, правят откритието доста тревожно. Не е ясно, подобна деградация дали е временен и обратим процес, обусловен от случайни фактори, или се явява тенденция с трудно предсказуеми последствия.

Съгласно получените от апаратите THEMIS данни, областта на деградация се е образувала в магнитосферата на Земята, на 3 юни 2008 г. Нейните размери с порядъци превишават най-песимистичните до този момент оценки за размерите на образувания от такава природа и четири пъти превишават размерите на самата Земя. Оценката на потока заредени частици преминаващи през отвора са около 10 на степен 27 частици в секунда.

Обстоятелствата около получаването на деградацията, също остават загадъчни. По-рано се предполагаше, че деградация на магнитосферата е възможно да се получи при взаимодействие с магнитното поле на Слънцето при „южна” ориентация на силовите линии. При дадения случай ориентацията на силовите линии е противоположна. Причините за аномалното поведение на магнитосферата остават непонятни.

Празнини в разбирането на природата на живите организми не позволява да се направи прогноза за въздействието върху земната биосфера. Може само да се твърди, че геомагнитните бури в този случай ще бъдат с безпрецедентна интензивност.

NASA

вторник, 16 декември 2008 г.

СФЕРА НА ДАЙСЪН И ТЪРСЕНЕ НА ИЗВЪНЗЕМЕН РАЗУМ

Freeman Dyson


През 1960 г. американския физик Фримън Дайсън (Freeman Dyson), предлага около Слънцето да се построи гигантска сфера за пълноценното използуване на слънчевата енергия. На около 150 милиона километра от Слънцето (т. е. някъде там, където се намира нашата планета) да се направи огромна сферична черупка около централната ни звезда, която да я обгърне от всички страни. Тази черупка трябва да бъде направена от леки и твърди материали с правилни форми (Дайсън предлага октаедри).Така по този начин се получава една изкуствена сфера, по вътрешната повърхност на която ще се „отлага" цялата енергия на Слънцето. Тази конструкция получава името „Сфера на Дайсън”. Ако е достатъчно за енергиен източник може да се построи само един или няколко пръстена, но колкото са повече толкова по-добре, като идеалния случай е сфера. Така ще се получи една огромна слънчева батерия.

Пръстен на Дайсън
Натрупаният опит от човечеството красноречиво говори, че колкото по развита е една цивилизация толкова повече тя се нуждае от големи количества енергия. За получаването на енергия, една високотехнологична цивилизация може да построи и използва тази мащабна инфраструктура – сфера на Дайсън. Звездата ще остане невидима във видимия и ултравиолетовия диапазон, но инфрачервеното излъчване в резултат от неминуемото нагряване на сферата, ще направи структурата видима от Земята . Тези напълно логични мисли са вдъхновили някой ентусиасти да търсят признаци, които да свидетелстват за съществуването на сфери на Дайсън. Използвайки спътника IRAS , влязъл в действие през 1983 г., е съставена подробна инфрачервена карта на небесната сфера, като първоначалният анализ на резултатите показва, че подходящите кандидати са около 250 хил. Информацията събрана чрез различните светлинни филтри се оказва малка да се стесни тази бройка и да останат най – перспективните кандидати.

Сфера на Дайсън
В наши дни нова страница в тази история отваря физика Ричард Кариган (Richard Carrigan), отсявайки около 10 хил. кандидата в широкия инфрачервен спектър, той се спира на 17, от които 4 изглеждат като сфери на Дайсън. За съжаление, характеристиките на всички тези обекти със същия успех могат да бъдат обяснени с присъствието на облак водород около звездата – масово разпространено явление при по стари звезди. Подобно проявление може да се наблюдава и при обикновен астероиден пояс подобен на този в Слънчевата система. Астероидите подобно на пръстен на Дайсън, екранират част от излъчването на звездата и сами излъчват в инфрачервения спектър.

По "Популярная механика"

понеделник, 1 декември 2008 г.

УДИВИТЕЛНИ СВОЙСТВА НА ВОДАТА


Водата, всеки я познава. Около 71% от земната повърхност е покрита с нея, както и същото количество в нашето тяло. Универсален разтворител. Животът на планетата Земя е немислим без нея. Всеки е учил по химия нейната формула. Два атома водород и един атом кислород. При стайни условия водата е прозрачна, безцветна течност без вкус и мирис. Под нула градуса по Целзий преминава в твърдо агрегатно състояние, а при над 100 градуса започва бурно изпарение.

Водата е в основата и на климата на Земята. От нейното движение зависи, къде, как и какво ще бъде времето.

Това съединение е толкова познато, че дори не го забелязваме и не очакваме от него да се държи странно. Направо скука, но водата явно проявява свойства за които няма обяснение досега. Ето някой от тях.

1. Горещата вода замръзва по - бързо от хладната.
Ха, изненада. Един ученик от Танзания през 1963 г., забелязва този ефект. Опитната постановка е елементарна, да се чуди човек как не е забелязано това свойство. Поставяме във фризера два еднакви съда с равно количество вода, като водата в единия съд е със стайна температура , а във втория тя е 100 градуса по Целзий, то първа ще замръзне водата от втория съд. Този ефект залужено носи името на своя откривател - Ерасто Мпемба. Кой знае колко научни труда са посветени на "ефекта на Мпемба", но мисля, че още няма пълно обяснение на феномена.

2. "Свръхохлаждане" пречи за формирането на лед.
Всички знаем, че при нула градуса по Целзий се образува лед в изключение на случаите, когато това не се случва. :) Това явление се получава, когато окръжаващата среда не съдържа центрове или ядра на кристализация, провокиращи образуването на кристали. При отсъствието на ядра водата остава в течно състояние дори при температури доста по-ниски от нула градуса по Целзий. Когато процеса на кристализация започне то водата мигновено се превръща в лед.
Този феномен е добре познат в северните държави, като "Леден дъжд".

3. "Стъкловидна" вода.
При минус 120 градуса по Целзий ледът става тягъв, като петмез, а при минус 135 градуса ледът се превръща в "стъкловидна" вода - твърдо вещество с отсъствие на кристали.

4. Квантовото число на водата.
През 1995 г. при провеждан експеримент по разсейване на неутрони,  се е получил неочакван резултат, било открито, че неутроните насочени към молекула вода "виждат" 25% по-малко протони на водорода.  Химическата формула на водата от Н2О става Н1,5О!
(Една аттосекунда е времето за което светлината изминава разстояние, сравнимо с размерите на молекулата на водата.)

5. Има ли водата памет?
Хомеопатията твърди, че слаб разтвор на лекарствен препарат може да оказва лечебен ефект върху организма и да съхрани свойствата на разтвора от първоначалната концентрация, даже ако коефициента на разреждане е толкова голям, че в разтвора не е останало нищо друго, освен молекули на водата. През 2002 г. група учени заявяват, че са успели да докажат реалността на ефекта "памет на водата", но опитите пред независими експерти по-късно, не са дали положителни резултати.

6.Посланията на водата.
Японският изследовател Масару Емото експериментира с вода изложена различни мисли, думи, музика, фотографии, написани думи и т.н. В своите книги "The Messages from Water" 1, 2 и "Water knows the answer" подробно е описал влиянието на различните въздействия върху клъстерите на водата .
В България експерименти провеждат проф. д-р Антон Антонов и маг. инж. Живко Желев, които използват двойки капки и обрисуват опитите си, за да ги разберат всички, по следния начин: "представете си, че държите чаша вода в ръце, докато слушате музика или гледате някоя картина, а има и още една – поставена на масата. Първата, както и втората, приемат всякакви влияния от околната среда – GSM-и, гравитационно поле, улицата, магнитното поле. Разликата е, че чашата в ръцете ви регистрира и вашата специфична биофизична дейност. Е, работата на нашия екип е да регистрира разликите, след което да установи как информацията въздейства на връзките между водните молекули. А тяхното свойство да се променят наистина е способно да твори вълшебства! “Водата се оказа свръхчувствителен детектор на всякакви състояния.” – обяснява проф. Антонов.