четвъртък, 29 януари 2009 г.

СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ



В понеделник, 26 януари се състоя първото за тази година слънчево затъмнение. Затъмнението беше пръстеновидно и безинтересно от наблюдателна гледна точка, но затова пък е било красиво. Пълната фаза на затъмнението минаваше през Индийския океан, като само от някой острови на Индонезия бе възможно за наблюдаване.

сряда, 21 януари 2009 г.

ОЩЕ ЕДНА ТУХЛА В СТЕНАТА

Силите на реда са готови за протеста.

Странно. Чувствам се добре, а не трябва. Трябва да съм ядосан и бесен, а не доволен. Ранен звън на входната врата леко ме стресна, разтревожи и озадачи. Отворих.
Полиция, проверка на лични карти и адресна регистрация. Хехехе, върнах се 20 години назад, когато това беше нещо обичайно и не изглеждаше озадачаващо. Така свикнахме с липсата на полиция, че чак се изненадваме при нейната поява.

М, да! Кой ги е накарал тези хора да вървят, от апартамент на апртамент и да звънят за проверка? Някой който се е загрижил за сигурността. Властта преди избори и по време на някакви демонстрации пред парламента.

Това, че някой ме проверява, в собствения ми дом е проблем, но това, че аз останах доволен от тази проверка истински ме плаши. Това задоволство в моята душа говори, че почвата в тази страна вече е подготвена за затягане на дисциплината.

Още една тухла в стената. Гражданите сами ще пожелаят идването на полицейската държава.

вторник, 20 януари 2009 г.

ХИПОТЕЗИ ЗА ТУНГУНСКИЯ МЕТЕОРИТ


На 30 юни 1908 г., вторник, около седем часа сутринта, над огромна територия в Източен Сибир, в междуречието на р. Лена и р. Подкаменна тунгуска от югоизток на северозапад, от страната на Слънцето, прелетял огромна огнена топка - болид. Полетът на космическия пришълец приключил с грандиозен взрив над безлюдната тайга на височина около 7 - 10 км Взривът е станал в 00 часа: 14,5 мин. по Гринуич, 7 часа и 14,5 минути сутринта, местно време. 5 минути след взрива е било отчетено магнитно смущение, продължило 5 часа и е било на моменти 1,5 пъти по мощно отколкото при ядрени взривове. През нощта на 30 юни срещу 1 юли, от западните брегове на Атлантика до Централен Сибир и от Ташкент до Снкт Петербург, на територия с площ над 12 млн квадратни километра е започнало необичайно светене на атмосферата. Сиянието е било толкова силно, че е можело спокойно да се чете вестник.

Оттогава досега не е изяснена природата на това удивително явление. Тук аз ще спомена няколко хипотези за произхода на този феномен, използвайки материали от сайта www.tunguska.ru.

1. През 1908 г., френския астроном, изследващ оптични аномалии Феликс де Руа, предполага, че на 30 юни, Земята се сблъсква с облак на космически прах. Подобна хипотеза през 1932, бе изказва и геохимика Вернадский, които добавя , че движението на космическия прах в атмосферата, предизвиква мощно развитие на сребристи облаци от 30 юни до 2 юли 1908.

2. През 1925 г., директора на Иркутската магнитна и метеорологична обсерватория А.В. Вознесенский, обработвайки сеизмограми и барограми от 30 юни 1908 година, както и показанията на очевидци, които са наблюдавали полета на болид, стига до заключението, че падат група метеорити на 893 km. от Иркутск, близо до река Подкаменная Тунгуска..

3. През 1927 първо изследователят на тунгуската катастрофа Л. А. Кулик, на базата на астрономически изчисления направени от Малцев и Окунев, както и фактът, че всички известни големи метеорити са от желязо, предполага, че на мястото на експлозията е паднал рояк останки от железен метеорит, най-вероятно свързан с кометата Pons -Vinnik. Основната част от отломките, според него, се намира в Голямата котловина на Южното блато..

4. Кометната хипотеза за първи път е изказана през 1934 г. от английския метеоролог Ф. Уипъл. Малко по- късно в Русия неин застъпник става астронома И.С. Астапович. В последствие тя е подробно разработена от съветския астрофизик, академик В.Г. Фесенков. Любопитно допълнение към тази хипотеза е било предложено през 1975 г. от академик Г. И. Петров и доктора на физико – математичните науки В.П. Стулов. Те са пресметнали, че само в насипно състояние на кометното ядрото, то може да достигне толкова дълбоко в атмосферата на Земята. Плътността по техните изчисления, в този случай не трябва да бъде повече от 0,01 г/см. Кометната хипотеза, най вече обяснява отсъствието на вещество на мястото на взрива, а също така и някой нощни оптични аномалии наблюдавани веднага след катастрофата.
Трябва да се отбележи, че наред с метеоритната хипотеза, кометната се явява най – добре обоснована в научните кръгове.

5. През 1946 г., в научно- фантастичния разказ на инженер А. Р. Казанцев "Експлозия", отпечатан през януари в списанието „Вокруг света”, за първи път е налице хипотеза за атомен взрив на междупланетен космически кораб, претърпял авария над тунгунската тайга.

6. По - късно хипотезата на Казанцев получава своята научна обосновка, благодарение на работата на уралския геофизик А.В.Золотов, които твърди, че експлозията може да се извърши само от вътрешната енергия на космическо тяло. Мащабът на разрушение, липсата на останки от метеорит и магнитограмата от експлозията, записана в Иркутската обсерватория, са аналогични на магнитограмите от ядрени взривове, това дава основание на автора да предполага, че това е бил чуждоземен космически апарат, които се е опитал да спре в земната атмосфера..

7. През 1948 г., американския астроном - изследовател на метеорити Линкълн Ла Пас в Popular Astronomy , публикува хипотеза за антиматерийна природа на Тунгуския метеорит. Той счита за основен аргумент за тази хипотеза, мощността на взрива и липсата на остатъчно вещество при катастрофата.

8.През 1951 г. к.т.н. В. Ф. Соляник разглежда механизма на взрива на Тунгуския метеорит от гледната точка на електрическите процеси в Земната атмосфера. Движещият се по полегата траектория, с ъгъл на наклона 15 – 20 градуса, със скорост няколко десетки км в секунда, положително заредения желязно – никелов метеорит предизвиква, по силата на индукцията, същия отрицателен заряд на земната повърхност. Между повърхността и летящия метеорит възниква интензивно механично взаимодействие, достигащо няколко милиона тона. Приближавайки се на 15 – 20 км от земната повърхност, ТМ започва да се разрежда, предизвиквайки механични разрушения. При преминаването над Южното блато той вече е загубил значителна част от заряда, възможно е да се отклонил нагоре, пролитайки далеч на североизток и да е паднал далеч от мястото на взрива.

9. Известния съветски уфолог Ф. Ю. Зигел през 1959г. публикува статия, в която изказва следната гледна точка: "Взрива на ТМ е идентичен с взрива, причинил разрушаването на планетата Фаетон, която се е намирала между планетите Марс и Юпитер. Природата на тази катастрофа е необяснена. Възможно е на мястото на катастрофата да е катастрофирало НЛО”. Основните аргументи на автора са – повишена радиация в епицентъра на взрива ( която впрочем не се наблюдава) и маневрата на тунгуското тяло при движението си в атмосферата на почти 90 градуса.

10. По мнението на участниците в много експедиции, геолога Б. Вронски и московския астроном В. Ковал, каменен метеорит се разпада на голяма височина и пада във вид на отломки в северната част на котловината..

11. През 1963 г. в статията "Несъстоятелността на хипотезата за падане на Тунгуския метеорит на Земята на 30 юни 1908 г.”, астронома И. С. Астапович предполага че неголяма комета преминава през атмосферата на Земята, загубвайки своята обвивка, ядрото на кометата излиза по хиперболична траектория обратно в космоса.

12. В сборника „Фантастика. 1964 г.” е публикувана статия на Г. Алтов и В Журавлев – „Пътешествие в епицентъра на полемиката”, където се предлага фантастичната хипотеза, според която взрива е бил предизвикан от лазерен сигнал, изпратен на Земята от цивилизация обитаваща планетна система на 61-вата звезда от съзвездието Лебед.

.....................

Следва продължение!

Превод със съкращения от www.tunguska.ru.

вторник, 13 януари 2009 г.

ДОСЕЩАНИЯ ІІ

карикатура: Интернет

Бях решил да не пиша за политика и разните и уродливи проявления в страната и чужбина. Но тази така наречена газова криза, която малко или много засяга мен, ме накара да потърся истината отново някъде там. Да направя изводи, които да споделя. След дълги преговори, днес в 9 ч. българско време на 13.01.2009 г., дългоочакваната газ от Русия трябваше да тръгне и ние да въздъхнем облекчено към края на седмицата. Тръгна обаче пак спря.

В нетинфо прочетох, че

"Природният газ, предназначен за Европа, е блокиран заради "неприемливи условия на транзитиране",наложени от руската компания "Газпром", съобщи пред АФП говорителят на украинската държавна енергийна компания "Нафтогаз" Валентин Землянски."


На кой е нужна тази игра на нерви между Украйна и Русия? Някак си се усеща зад океански полъх.


Една бедна страна става марионетка на велика сила. Грузия, вече го отнесе, но сега залога е доста по-голям. ЕС и Русия ще бъдат мачкани икономически, заради една скрита война водена от САЩ. Явно президента се сменя, но основния курс на политиката, не. САЩ нямат интерес от силен ЕС, още по-малко от силна Русия.


Някой отново припалва "студена" война.


Къде е България в този газов покер? Никъде естествено. Няма изгонени посланици. Няма отворени реактори, дори няма намеци, че бъдещото кандидатсване на Украйна в ЕС и НАТО ще бъде обвързано с изплащане на компенсации на българските фирми и граждани, неволни заложници в тази енергийина и политическа война. Както казва един мой приятел - "Планктонът винаги го отнася".


петък, 9 януари 2009 г.

СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК - ПОТОМЪК НА ДВА РАЗУМНИ ХУМАНОИДА



Прогреса в методите на датировка на останките от прачовеци позволяват да се направят изводи, че съвременните хора може да се окажат потомци два вида „разумен човек” – неандерталци и кроманьонци.

Счита се, че преди 42 хил. години, в периода на горния палеолит, хората от съвременен тип /хомо сапиенс/ в процеса на миграция на запад в Европа са изтласкали и претопили живеещите там неандерталци. Последните находки свидетелстват, че неандерталците са продължавали да съществуват в продължение на още хиляда години успоредно с кроманьонците. Откритието е било направено в местността Сима дe ла Паломас, област Мурсия, Испания, от професор Майкъл Уолкър.

Изследователят е успял с недостижима преди точност да установи възрастта на вкаменени човешки останки в горните слоеве на археологически разкопки в тази провинция. Останките безусловно принадлежат на неандерталци и са на 40 хил. години. Най важното в тези останки /черепи, челюсти/ е, че те явно се различават от типичните неандерталски и свидетелстват за сближаване с кроманьонците. Това е още едно доказателство на теорията, че кроманьонците не са изтласкали неандерталците, а са се смесили с местните. Тоест те са създавали съвместно потомство и съвременното човечество носи гените на неандерталците.

Превод със съкращения от: inauka.ru

Ние отдавна подозирахме това, справка водачите на МПС в сутрешния трафик, както и някой наши познати ;) :)

вторник, 6 януари 2009 г.

ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ВЪРХУ ЗЕМНИЯ КЛИМАТ


Климатът на Земята е едно уравнение с прекалено много неизвестни и едва ли скоро ще се намери решение, което да ни показва бъдещето с някаква минимална грешка. Всички ние сме свидетели на явлението "Глобално затопляне". Прочел съм доста материали по въпроса и винаги съм считал, че човешкия фактор е някъде в края на редицата / поне до този момент/ от причини за този "феномен". Знаейки за този мой интерес, преди няколко дни получих писмо от моя брат, в което той ми разказваше за резултатите от изследванията на ст.н.с., д-р Борис Комитов, и че същия този български учен е влязъл в десетте най-четени статии за 2008 год., според класацията на сайта Cambridge Journals Online. Тъй като считам, че доста от нещата са интересни и трябва да бъдат популяризирани, тук аз ще публикувам част от книгата на д-р Б. Комитов - " ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ВЪРХУ КЛИМАТА В МИНАЛОТО И СЪВРЕМЕННОСТТА: СЛЕДСТВИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ", която автора любезно е предоставил на всички желаещи на адрес:

http://www.astro.bas.bg/~komitov/bk_dwnl.htm

А ето и откъса от предисловието на книгата, като искрено се надявам това да предизвика интереса в четящия и той да продължи да чете вече от самия автор.

"През последните тридесет години в световното общественото съзнание упорито се внедрява мисълта , че природната среда на Земята е заплашена от опасни за човешкото съществуване необратими промени. Основно те се свързват с промени в климата. Терминът "глобално затопляне" се използува за обозначаване на реалното нарастване на средно планетарната температура на приземния въздух с около 0.7°С за последните -150 години от средата на 19-и век насам. Според официалното становище на Световната метеорологична организация, което е възприето и от ООН и Европейския съюз, най-вероятната причина за това явление е човешката дейност и преди всичко индустриалното производство и транспорта . То е свързано с отделянето в атмосферата на т. нар. "парникови газове" , характеризиращи се с относително силно поглъщане на инфрачервеното /топлинно/ излъчване . В това отношение като водеща се изтъква ролята на С02 и въглеводородните газове.

Съгласно различните прогнозни модели, които се правят на основата на теорията за "антропогенното глобално затопляне" през 21 век "глобалното затопляне" не само , че ще продължи, но неговите темпове дори ще се ускорят. Според различните сценарии от този род среднопланетарната температура на приземния слой въздух ще се увеличи в рамките от 2 до 5°С до края на столетието.

Прави впечатление , че с теорията за "антропогенното глобално затопляне" на климата в много по-голяма степен са ангажирани обществени и политически дейци, различни екологични организации, финансисти и представители на шоу-бизнеса , отколкото учени. В същото време е факт, че научната общност е силно разделена по въпроса за причините за съвременното затопляне на климата. Голяма част от климатолозите, геолозите , астрофизиците и геофизиците представят сериозни довози за това, че съвременните климатични промени са свързани с естествени процеси, които са действували както в миналото, така и сега. Техните възгледи обаче са познати сред научните среди, но като цяло неизвестни за широката общественост, където мнението по въпроса се изгражда главно от силно ангажирани с популяризирането на "глобалната екология"масмедии.

Авторът на настоящия материал работи в областта на космическата геофизика от 1978 година насам. Едно случайно обстоятелство в края на 1980-та насочи неговия интерес в частност и към въпросът за промените на климата в Южна България. Тогава от страна на местното държавно ръководство на Старозагорски окръг беше поръчано изследване , основните задачи за което бяха две: 1. Да се установи каква е възможната причина за серията от хладни и дъждовни лета в България през 70-те години на миналия век и дали евентуално тя не е свързана със слънчевата активност; 2. Да се прогнозира възможния ход на климата през топлото полугодие за следващите две десетилетия.

Крайната цел на това изследване беше да се използуват получените резултати и изводите от тях за оценка на перспективите на памукопроизводството в Старозагорски и Хасковски окръзи, където по това време се получаваше около 95% от общата продукция на тази селскостопанска култура в страната.. Евентуалното продължаване на тенденцията към хладни и дъждовни лета би довела до доведе до решение от страна на ресорните държавни институции за ликвидиране на памукопроизводството в България.

Предварителните очаквания по отношение на изхода от изследването бяха твърде песимистични. Резултатите обаче се оказаха неочаквано интересни и по категоричен начин показаха присъствието на силен 20-22 годишен климатичен цикъл в Горнотракийската низина. Екстраполацията на намерената връзка показатенденция към горещи и сухи лета след 1982-83 година, включително и в началото на 90-те години, пие. условия благоприятни за памукопроизводството.

През 1982-83 година под ръководството и с прякото главно участие на автора в Базова обсерватория на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН в Стара Загора беше проведено ново и още по-разширено изследване, включващо анализ на климатични данни от общо 73 метеорологични /климатични и дъждомерни/ станции, разположени върху цялата територия на България за целия период на инструментални метеорологични наблюдения , а именно 1899-1979 г. На практика това включваше цялата достъпна информация за момента. Присъствието на 20-22 годишния климатичен цикъл бе потвърдено за около 75% от територията на Южна България , както и за отделни станции на север от Стара планина. Качествено нов резултат беше откриването на 11-годишен цикъл през зимното полугодие. На основата на същия стана възможно прогнозирането на студените зими в периода 1984-87 година.

Успехът на гореспоменатите две изследвания доведе автора до увереността, че слънчевото влияние върху климата не само, че е много голямо, но вероятно е и от решаваща важност за промените на същия в рамките на много големи интервали от време, в които геологичните и геоморфоложките фактори могат да се считат за постоянни . Някои обстоятелства обаче наложиха работата по слънчево - климатичната тематика да бъдат "замразени" след 1985 година и продължени отново след около 11 години, пие. през 1996 година. Акцентът обаче падна главно върху промените на поведението на Слънцето в дългосрочен план, пие. в мащаба на столетия и хилядолетия.

Изучаването на хода на слънчевата активност в далечното историческо и праисторическо минало стана възможно главно през последните 50 години. Както добре е известно наблюденията на слънчевите петна с телескоп са започнали през 1610 година. Редиците от наблюдателни данни за другите слънчеви активни явления са дори много по-къси - за повечето от тях около и под 30-40 години. Данните за свързаната със Слънцето геомагнитна активност също не са много по-дълги - около или под 150 години.

В същото време обаче слънчевата активност от по-далечното минало е оставила своите "отпечатъци" в различни естествени среди със слоеста и пръстеновидна структура /годишни пръстени на дървета, континентални ледници, пещерни образувания, океански седиментни скали/.Вторият важен източник на сведения са различни писмени исторически източници от Древността и Средновековието, намерени в Европа и Азия.

Всички тези косвени данни са калибрирани спрямо същите, получени от инструменталните наблюдения на Слънцето. Те разкриват една много по-сложна и интересна картина на слънчевите вариации, в която известните 11 и 22 годишни цикли са само два, макар и от важните детайли в нея. Установени бяха продължителни периоди на особено ниска слънчева активност /свръхвекови слънчеви минимуми/, в които 11-годишните цикли са силно отслабени или дори почти отсъствуват, както и явления с противоположен знак /свръхвекови максимуми/. Такъв е имало през Средновековието, както и в съвременната епоха Последната се характеризира с най-високите нива на слънчевата активност за последните 800, а според някои автори -и за последните 11 000 години.

Споменатите факти позволиха да се по нов начин на ролята на слънчевия фактор върху климата. Оказа се, че няма нито едно значимо климатично събитие през следледниковата епоха /Холоцен/, което да не е съвпаднало по време с особен момент в свръхввековия ход на слънчевата активност. Не прави изключение и съвременното "глобално затопляне", което е следствие от дългосрочното покачване на нивото на последната от началото на 18-и век насам.

Тези факти са трън в очите за привържениците на теорията за "антропогенното глобално затопляне". Те не само показват, че съвременните промени не са някакво уникално състояние на климата, но така също и насочваткъм истинските причини за това. Ето защо допреди няколко години те внимателно избягваха да ги коментират. Около 2000 година бяха направени неуспешни опити за поставянето им под съмнение от тнар. група "Хокеен стик". "