ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ВЪРХУ ЗЕМНИЯ КЛИМАТ

Климатът на Земята е едно уравнение с прекалено много неизвестни и едва ли скоро ще се намери решение, което да ни показва бъдещето с някаква минимална грешка. Всички ние сме свидетели на явлението "Глобално затопляне". Прочел съм доста материали по въпроса и винаги съм считал, че човешкия фактор е някъде в края на редицата / поне до този момент/ от причини за този "феномен". Знаейки за този мой интерес, преди няколко дни получих писмо от моя брат, в което той ми разказваше за резултатите от изследванията на ст.н.с., д-р Борис Комитов, и че същия този български учен е влязъл в десетте най-четени статии за 2008 год., според класацията на сайта Cambridge Journals Online. Тъй като считам, че доста от нещата са интересни и трябва да бъдат популяризирани, тук аз ще публикувам част от книгата на д-р Б. Комитов - " ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ВЪРХУ КЛИМАТА В МИНАЛОТО И СЪВРЕМЕННОСТТА: СЛЕДСТВИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ", която автора любезно е предоставил на всички желаещи на адрес:

http://www.astro.bas.bg/~komitov/bk_dwnl.htm

А ето и откъса от предисловието на книгата, като искрено се надявам това да предизвика интереса в четящия и той да продължи да чете вече от самия автор.

"През последните тридесет години в световното общественото съзнание упорито се внедрява мисълта , че природната среда на Земята е заплашена от опасни за човешкото съществуване необратими промени. Основно те се свързват с промени в климата. Терминът "глобално затопляне" се използува за обозначаване на реалното нарастване на средно планетарната температура на приземния въздух с около 0.7°С за последните -150 години от средата на 19-и век насам. Според официалното становище на Световната метеорологична организация, което е възприето и от ООН и Европейския съюз, най-вероятната причина за това явление е човешката дейност и преди всичко индустриалното производство и транспорта . То е свързано с отделянето в атмосферата на т. нар. "парникови газове" , характеризиращи се с относително силно поглъщане на инфрачервеното /топлинно/ излъчване . В това отношение като водеща се изтъква ролята на С02 и въглеводородните газове.

Съгласно различните прогнозни модели, които се правят на основата на теорията за "антропогенното глобално затопляне" през 21 век "глобалното затопляне" не само , че ще продължи, но неговите темпове дори ще се ускорят. Според различните сценарии от този род среднопланетарната температура на приземния слой въздух ще се увеличи в рамките от 2 до 5°С до края на столетието.
Прави впечатление , че с теорията за "антропогенното глобално затопляне" на климата в много по-голяма степен са ангажирани обществени и политически дейци, различни екологични организации, финансисти и представители на шоу-бизнеса , отколкото учени. В същото време е факт, че научната общност е силно разделена по въпроса за причините за съвременното затопляне на климата. Голяма част от климатолозите, геолозите , астрофизиците и геофизиците представят сериозни довози за това, че съвременните климатични промени са свързани с естествени процеси, които са действували както в миналото, така и сега. Техните възгледи обаче са познати сред научните среди, но като цяло неизвестни за широката общественост, където мнението по въпроса се изгражда главно от силно ангажирани с популяризирането на "глобалната екология"масмедии.

Авторът на настоящия материал работи в областта на космическата геофизика от 1978 година насам. Едно случайно обстоятелство в края на 1980-та насочи неговия интерес в частност и към въпросът за промените на климата в Южна България. Тогава от страна на местното държавно ръководство на Старозагорски окръг беше поръчано изследване , основните задачи за което бяха две: 1. Да се установи каква е възможната причина за серията от хладни и дъждовни лета в България през 70-те години на миналия век и дали евентуално тя не е свързана със слънчевата активност; 2. Да се прогнозира възможния ход на климата през топлото полугодие за следващите две десетилетия.

Крайната цел на това изследване беше да се използуват получените резултати и изводите от тях за оценка на перспективите на памукопроизводството в Старозагорски и Хасковски окръзи, където по това време се получаваше около 95% от общата продукция на тази селскостопанска култура в страната.. Евентуалното продължаване на тенденцията към хладни и дъждовни лета би довела до доведе до решение от страна на ресорните държавни институции за ликвидиране на памукопроизводството в България.

Предварителните очаквания по отношение на изхода от изследването бяха твърде песимистични. Резултатите обаче се оказаха неочаквано интересни и по категоричен начин показаха присъствието на силен 20-22 годишен климатичен цикъл в Горнотракийската низина. Екстраполацията на намерената връзка показатенденция към горещи и сухи лета след 1982-83 година, включително и в началото на 90-те години, пие. условия благоприятни за памукопроизводството.

През 1982-83 година под ръководството и с прякото главно участие на автора в Базова обсерватория на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН в Стара Загора беше проведено ново и още по-разширено изследване, включващо анализ на климатични данни от общо 73 метеорологични /климатични и дъждомерни/ станции, разположени върху цялата територия на България за целия период на инструментални метеорологични наблюдения , а именно 1899-1979 г. На практика това включваше цялата достъпна информация за момента. Присъствието на 20-22 годишния климатичен цикъл бе потвърдено за около 75% от територията на Южна България , както и за отделни станции на север от Стара планина. Качествено нов резултат беше откриването на 11-годишен цикъл през зимното полугодие. На основата на същия стана възможно прогнозирането на студените зими в периода 1984-87 година.

Успехът на гореспоменатите две изследвания доведе автора до увереността, че слънчевото влияние върху климата не само, че е много голямо, но вероятно е и от решаваща важност за промените на същия в рамките на много големи интервали от време, в които геологичните и геоморфоложките фактори могат да се считат за постоянни . Някои обстоятелства обаче наложиха работата по слънчево - климатичната тематика да бъдат "замразени" след 1985 година и продължени отново след около 11 години, пие. през 1996 година. Акцентът обаче падна главно върху промените на поведението на Слънцето в дългосрочен план, пие. в мащаба на столетия и хилядолетия.

Изучаването на хода на слънчевата активност в далечното историческо и праисторическо минало стана възможно главно през последните 50 години. Както добре е известно наблюденията на слънчевите петна с телескоп са започнали през 1610 година. Редиците от наблюдателни данни за другите слънчеви активни явления са дори много по-къси - за повечето от тях около и под 30-40 години. Данните за свързаната със Слънцето геомагнитна активност също не са много по-дълги - около или под 150 години.

В същото време обаче слънчевата активност от по-далечното минало е оставила своите "отпечатъци" в различни естествени среди със слоеста и пръстеновидна структура /годишни пръстени на дървета, континентални ледници, пещерни образувания, океански седиментни скали/.Вторият важен източник на сведения са различни писмени исторически източници от Древността и Средновековието, намерени в Европа и Азия.

Всички тези косвени данни са калибрирани спрямо същите, получени от инструменталните наблюдения на Слънцето. Те разкриват една много по-сложна и интересна картина на слънчевите вариации, в която известните 11 и 22 годишни цикли са само два, макар и от важните детайли в нея. Установени бяха продължителни периоди на особено ниска слънчева активност /свръхвекови слънчеви минимуми/, в които 11-годишните цикли са силно отслабени или дори почти отсъствуват, както и явления с противоположен знак /свръхвекови максимуми/. Такъв е имало през Средновековието, както и в съвременната епоха Последната се характеризира с най-високите нива на слънчевата активност за последните 800, а според някои автори -и за последните 11 000 години.

Споменатите факти позволиха да се по нов начин на ролята на слънчевия фактор върху климата. Оказа се, че няма нито едно значимо климатично събитие през следледниковата епоха /Холоцен/, което да не е съвпаднало по време с особен момент в свръхввековия ход на слънчевата активност. Не прави изключение и съвременното "глобално затопляне", което е следствие от дългосрочното покачване на нивото на последната от началото на 18-и век насам.

Тези факти са трън в очите за привържениците на теорията за "антропогенното глобално затопляне". Те не само показват, че съвременните промени не са някакво уникално състояние на климата, но така също и насочваткъм истинските причини за това. Ето защо допреди няколко години те внимателно избягваха да ги коментират. Около 2000 година бяха направени неуспешни опити за поставянето им под съмнение от тнар. група "Хокеен стик". "