Тази година дойде ред на река Ропотамо. Да се повозим и да научим нещо повече за този български резерват. Стигнахме благополучно, паркирахме колата и се настанихме в удобните корабчета. Разходката започна. Стигнахме до устието на реката и се върнахме. Това е.Нямаше някакви глезотии, никой не пророни и дума. Направо фирмата концесионер мразеше туристите. Няма ли най - после да се научим да създаваме комфорт в туриста, като му разкажем, примерно защо реката е защитена зона, каква флора и фауна можем да забележим и т.н. Пълна дивотия. Снимките, които направих бяха в движение и изненадващи. Единствено при костенурките, показани на една от по долните снимки, явно спечелили благоволението на "капитана", леко намалихме.
Много въпроси ме развълнуваха през този ден.Защо се рекламира на корабчетата напитка, която един чужденец едва ли би припознал като водка, а по-скоро би си потърсил един джойнт от фирмата концесионер? Навсякъде имаше табели, че риболова е забранен, а имаше рибарски колиби по крайбрежието. След горчивия ми опит да хвана риба в Дяволската река и Караагач съм почти сигурен, че такава и в Ропотамо почти не е останала. Толкова ли е сложно, фирмата концесионер да беше приготвила някаква кратка сказка? Все пак да знаем какво сме видели. Едва ли това място няма истории и легенди.Доста още трябва да се учим на туризъм. Привличането на клиентите минава през благата дума, интересната местна история, романтиката на мястото, а не през лукса на бетонните хотели и ресторанти, обслужвани от глигани, които те мразят, че си им седнал на масата и трябва да ти донесат менюто. Може би са прави хората, които казват, че българските курорти са направени само да отидеш, да оставиш необходимата сума и да си тръгнеш. Другото е някъде в пожеланията.
0 коментара:
Публикуване на коментар