вторник, 25 май 2010 г.

ДЕЦА, ДЕТСКИ ПЛОЩАДКИ, ЗООПАРК И Т.Н.

" Некви" деца карат ролери, вместо да пият кротко биричка и пафкат разни работи. 
Смотана работа!


Преди известно време направих капитална грешка. Купих на двете си деца ролери. Защо, защо, направих този несъобразен с кризата харч. Ако още тогава си бях направил най-малкото усилие да си помисля, къде ще ги карат тези ролери, сега щях да съм спестил някой лев. Оказва се, че в София ролери може да се карат единствено в парка Заимов, заради гладкия асфалт. Навсякъде другаде това е свързано с рискове за здравето.

Аз живея в един от "модерните" квартали на София, преди време се заселих в Манастирски ливади. Тогава  сутрин се чуваха птичките, имаше бръмбари и големи поляни. Днес е царството на бетона. Умопомрачителният гении на общинските  архитекти създадоха това безумие - наричащо се жилищен квартал. Няма парк, няма детска градина, няма детска площадка, няма училище - само бетон, тесни непроходими улици, прахоляк, мрак и дупки. Дано скоро има акция "местни софийски кметове", за да излезе на светло как са раздавани строителни разрешения, колко са стрували и защо има доста блокове без разрешение за ползване? Но това е друга обширна тема.

Мисълта ми е тази, че т.н. Бъдеще на България, няма къде да играе, няма един баскетболен кош, едно игрище с малки вратички. Днес си  взех почивен ден и с децата отидохме в Зоопарка, хем ще се разходим, хем ще покарат ролери. Не, не става. На входа имаще зъл охранител, които цитираше, че с ролери не може да влезем. Защо бре? Две малки деца движещи се с 3 км/ч ще уплашат камилите ли?  Та вътре по алеите свободно се движеше една хонда сивик, натоварена с два субекта, явно от персонала. Значи с леки коли може, с ролери не може? Странно! Не искам да питам, къде е бил този защитник, когато глутница кучета изядоха няколко животни. Сигурно си е поркал някъде, псувайки всички.

Държавата "отива на баня" и за това сме виновни всички. Никой не влага пари и елементарни усилия за децата. Един любител на питбул каза, че му е писнало от това разни деца да се мотат в краката на любимото му куче. Този кинолог отдавна не съм го виждал и тайно се надявам да е  изяден от любимеца си. Само разни политици плямпат и усвояват средства. е. Наука, образование, спорт - някъде в паралелното пространство, на хартия. Като казах спорт, се сещам, че миналата седмица бях в зала Христо Ботев, да гледам танците на малката ми дъщеря. Положението с тази база е плачевно, същото е и с останалите спортни бази и зали за срещи. Защо се строи нещо ново при положение, че старото е пред разпад и нищо не се поддържа.

В началото казах, че съм направил грешка и сега няма да я повторя. Колело няма да купя, безсмислено е! Защо в България не обичаме децата си, не ми е ясно. Простотията и бетонните глави са навсякъде. Може би е това ни е родовата характеристика.